English (UK)RomnaRomniaBulgarian (BG)

Метма

Единствената фирма за боя за яйца в България, която има изцяло затворено производство, като по този начин постигаме съотношението цена-качество. Ние работим с едни от най-големите вериги в България и Европа. Безкомпромисни сме в качеството и обслужването на клиентите ни.

Остава до Великден (Католически)

Великден 04.16.2017 12:00

Остава до Великден

Великден 04.16.2017 12:00

История на празника великден

Всяка календарна година Великден мени своята дата, изчислявана съобразно лунния календар, но е винаги в периода от 4 април до 8 май. Християнският празник отбелязва на този ден Христовото възкресение. Празничният ден се предхожда от цяла седмица, наричана „страстната неделя”. В дните сряда, четвъртък и петък, на които се изпълняват различни обичаи и се спазват редица забрани. В сряда не се работи женска работа – плетене, шиене, тъкане. Четвъртък, наричан Велики четвъртък, е посветен на боядисването на яйцата. Яйцата за боядисване се събират от понеделник, но най-добри се смятат снесените в самия четвъртък. Приготвят се голям брой яйца, защото освен за домашните, трябва да има и за кумовете, децата, за всеки, които влезе в дома, защото в противен случай ще си отиде късметът от тази къща. Първото боядисано яйце е задължително червно и се вярва, че то притежава магическа сила. С него се търкат бузите на децата, за да са здрави и румени. В някои области на страната то се запазва до Великия четчъртък на следчащата година и по състоянието на вътрешността му се гадае, а по други места има обичай да се заравя в нивата на Гергьовден, за да я пази от градушка. Червената боя се получава от кърмъз или риган, набран на Еньовден и изсушен. Яйцата се измиват с вода, в която има пепел, и се варят във вода със зелев сок или стипца. Боядисването се извършва от най-възрастната жена, а допълнителното украсяване – от момите. Боядисаните и украсени с растителни геометрични и други мотиви яйца се наричат перашки, писани яйца. Великият четвъртък и следващите го шест четвъртъка до Спасовден се тачат за предпазване от градушка, затова жените не перат, не тъкат, не удрят с бухалка, не шият. На този ден има обичай да се подновява квас, което става с билки в тестото. От този нов, млад квас се приготвят специалните обредни хлябове на следващия ден – петък. Великденските обредни хлябове са няколко вида и са предназначени за празничната семейна трапеза, за кръстника и близките, за лазарската кумица. По форма са кръгли, продълговати или от отделни парчета тесто в плетеница. Наричат се яйчелник, кукулник, паска, великденски кравай. Приготвени с мазнина и намазани с жълтък на яйце, те са основен елемент от храната за този ден. Върху хлябовете преди изпичането им се поставя и яйце или няколко яйца, като в различни райони на страната то може да бъде боядисано или не. Обикновено в събота, наричана Душната събота, жените отиват на гробищата, където носят и раздават за мъртвите от яйцата и хлябовете. Хлябът, предназначен за кума, се носи от младоженците в дома му в деня на празника – неделя. Заедно с него те носят и боядисани яйца. Домакините също дават на младоженците яйца. Такива посещения се правят и в дома на булката и се наричат поклон. Момите, които са кумичили и говеят (не говорят) на кумицата от Връбница до Великден, на този ден отиват при нея, като всяка носи кумичин колач. Той е приготвен от майката на момата, нашарен и напъстрен с червени яйца. Момите целуват ръка на кумицата и от този момент, след като са поискали прошка, тя проговаря. Когато се съберат всички, правят си обща трапеза, а след това кумицата ги извежда на края на селището, където на високо, клонато дърво е вързана люлка и всички се люлеят. На тези „люленки” присъствуват и младежи, могат да се люлеят и деца. Великден се празнува три дни, като първият ден е в неделя, когато след тържествената църковна служба се разменят поздравления и всички се чукат с боядисаните яйца. Този, на когото яйцето се окаже най-здраво – „кълцок”, „къцач”, ще бъде здрав през годината. Свещта от църковната служба се донася в дома, където всики отговарят, като хапват по малко яйце и обреден хляб. Черупките от яйцата се поставят над горния праг на вратите, за да не влиза зло в къщата. Едва след това започват да се хранят. В понеделник, в някои райони съществува обичай, наричан размятване на яйца, затова и денят се нарича разметан понеделник. Застанали в две групи, една срещу друга, момичетата и момчетата търкалят червени яйца помежду си. Това се прави за плодородие и против градушка. В сряда след Великден в Западна България се играе специално хоро, наричано Ладино хоро, а в Бургаско – обредната игра Мара-илишанка. И в двата случая изпълнителите са моми и жени. Ладиното хоро, играно в кръг, се разсича три пъти от жени с кърпа над веригата, а след това от младежи с прътове в ръце. Мара-илишанка е кукла, направена от два чехъла – червен и жълт, накичена с бяло було като булка и облечена с мъжка риза. Момиче, което вече е лазарувало и е с живи родители, носи куклата, приготвена в къща, в която не е починало дете и тръгва из селището, придружена от останалите момичета. На място, което също се нарича Мара-илишанка, те се подреждат в два полукръга, като вътрешният се води от момичето, което носи куклата. То застава с нея в дясната си ръка срещу двете вериги, момичетата две по две пеят, тя подава куклата на едно от момичетата, а то на следващото, като се редуват от двете вериги. Така се изреждат всички участнички, докато куклата отново стигне първото момиче. След това всички минават през селото и при река развалят обредната кукла, топят я във водата, а момичетата мият лицата си. Този обичай се изпълнява, за да има дъжд и берекет, против град и лоши болести. Цялата седмица след Великден е известна като светла, празна, Томина неделя.

 


 

browser

Hide Main content block

За връзка с нас

Чувствайте се свободни да се свържете с нас, ако имате някакви проблеми.

Социални мрежи

 

Кой е онлайн

В момента има 18  гости и няма потребители и в сайта